При пълнолуние всичко е възможно

Беше нощ. Пълнолуние, а някак знаех, че в такъв момент изборите, които ще направя, са много важни и грешните ще доведат до жестоки за мен последици. Бях в уч-ще. Видях, че някакви престъпници, облечени в черно, събират всички ученици и учители на едно място-да са им под око. Явно щяха да ги държат за заложници. Аз бях зад гърба им, не ме виждаха. Опитах се да избягам, но един ме видя и ме подгони. Излязох, скрих се при пейките на пицарията и с джиесем в ръка се зачудих как беше номерът на полицията-155 или 156. XD Реших да пробвам с единия. Не знам какво стана, но после се зачудих дали да избягам или да предупредя някой. Реших да се скрия засега. Преследвачът ми не се виждаше. Влязох в един пуст осветен вход и затворих входната врата (заключваше се). Това се оказа блокът на моя съученичка-Милена. Спомнях си, че живее на осмия етаж. Качих се с асансьора и почуках на вратата им (която всъщност представляваше нещо като дървена порта и не ми изглеждаше особено надеждна). Тя отвори, изненадана да ме види, заради късния час. Извиних се на нея и на баща й и им обясних какво става, много притеснена. Седнахме. Баща й започна да мърмори срещу мен, семейството ми, идеалите ни и т.н. Нещо се опитах да се защитя и поговорих спокойно малко с него, но не помогна. Той замърмори, че ги излагам точно тях на опасност, а на Мили й беше неудобно от приказките му. След това не помня, май на сутринта дойдоха родителите ми да ме приберат и всичко се оправи, беше отишла полиция по-рано.

След това сънувах още нещо, но беше тъпо и не ми се разказва.

Точно вчера един съученик ми беше казал, че е пълнолуние. А, и всъщност домът на Милена е втори по най-кратко разстояние до уч-ще, но все тая.